За политиката
от низините

Натикани във фризера

Погубеното бебе е като емблема на замръзналата ни държава

Живеем в страната на абортираните живи хора. Доктор слага бебе в един хладилник. Бебето едва диша, недоносено е, докторът сигурно е луд или е объркал хладилника с кувьоза. Но не е така. Просто докторът е направил това, което се очаква от него.

Мартин Карбовски

Живеем в страната на абортираните живи хора. Доктор слага бебе в един хладилник. Бебето едва диша, недоносено е, докторът сигурно е луд или е объркал хладилника с кувьоза. Но не е така. Просто докторът е направил това, което се очаква от него. Да затрие нежелано дете. Абортираните хора се занимават най-вече с аборти. Един на друг. Правят си услуги, от които няма бъдеще. Седиш и гледаш как бизнеса ти го абортират едни бандити. Или една банка. С помощта на една банка и на конкуренцията ти бизнесът ти е абортиран, а беше добър бизнес. Нещо като бизнес на 14 години. Плюеш и отминаваш. Абортират ти поколението Нацията е абортирана, макар че продължава да ражда. Ражда по малко, но все пак се напъва да мисли за бъдещето. А то, бъдещето в лицето на едни деца, които не знаят да сричат или говорят чужд език - бъдещето на български е доста абортирано. Гледаш ги - уж деца, ама българското в тях е абортирано и се е родило нещо друго. Добре замразен ориент се е родил. Щрак, щрак с пръсти - абортираните живи танцуват.

Природата е пълна с аборти. Тя се суче, извива, подава се от неочаквани места - обаче ние като се подаде природата, и я абортираме веднага с един строеж върху нея. Или ако отнякъде се подаде гледка към морското равнище, и веднага гледката се абортира с една бетонна кюрета. Или ние се научихме как се абортира река - хвърляш боклуци в реката, докато промениш руслото й. И понеже реката макар и абортирана трябва да мине отнякъде - тя минава през дворовете ни. И ние плачем, че държавата не помага Сигурно и затова трябва да помага държавата. Всяко начинание в нашата култура е бъдещ аборт. Филмът във Венеция на една дама с френско име и селски произход е бъдещ аборт. Взимат 300 000 лева и ги дават на дамата. Филмът е абортиран, но е добре платен от някого. И от данъкоплатците. Във всеки културен аборт има един зародиш на един некултурен скандал.

Но върнете се в Горна Оряховица. В болницата един доктор изражда млада жена, бременна от ром. Никой не знае какво точно се е случило, но накрая едно бебе се намира в хладилник. С пръсти, замръзнали от предколеден аборт. Абе, какво ви става бе, хора - как така не спасявате животи, а ги пъхате в хладилник?! Двадесет години цяла една страна беше пъхната в хладилник и я чакат да абортира като държава и като народ, обаче тя още мърда Дори някои казват, че се вижда светлината отвъд вратата на фризера. Колко много тайни има в този фризер! Защо ученичката е бременна, защо от ром, защо родителите й не знаят, в кое училище е, колко такива като нея има, защо са й казали, че детето е мъртво, защо са го сложили във фризер - милиарди защо и едно се появяват около замръзналия живот у нас. Всъщност основният въпрос, който си е задал докторът, е бил само един: "Защо това дете е още живо?! Как така?!" Ние не обичаме живота. Заедно с това отдавна решихме, че за нас няма да има правилно и неправилно, добро и зло. Затова с лека ръка човекът, който трябва да спаси живота, го вкарва във фризера. Ако осъдите този доктор, ви моля да осъдите и всички политици на прехода. Те правеха същото - вкараха ни във фризера на нищетата и нищото. И светлина не се вижда.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: