За политиката
от низините

Случи се

Силвия Белева

Ето, че се случи. Доживяхме и това да видим. Правоверни комунисти да съобщят, че сме дали за „Белене” на Русия повече отколкото е искала. Да излязат на червен кон, боядисан в бяло. Да се правят на национални спасители и радетели за интересите на България, за която никога не им е пукало, освен привидно по тържествени поводи. Не изпълват ли всеки национален празник с отчайващо кухи, стандартни и безлични словоизлияния. Ето го бившият министър Петър Димитров – внезапно загрижен, че май нещо са ни прекарали. Но трудно скрива радостта си и на някакъв издайнически газ замирисва около него. За всичко, що е свидно на любимата му (им) Русия когато успее да си го вземе, за него (тях) е нужен памперс да попие разгулната неконтролирана радост, която блика. Има нещо дълбоко неестествено в това – да си щастлив заради чужда държава за сметка на своята собствена.

Ето го и роденият в истинската си родина бивш министър-председател. И на него му поникнал коз, с който да цака правителството. Боже опази.

Правителството, което уж беше алтернатива на играта 3-5-8. Има един свъсен, авторитетен и категоричен лик, който току казва за нещо, че е гьол – погълнал милиони, после демонстрира готовност да налее още в същия този гьол. По едно време строго иска извинение, че истинската цена не била заявена. Настоява за извинение, за да продължи преговорите

А какво налагаше задължително продължаване на преговорите? Някакъв свят оброк и неизбежна предопределеност? Получаваш някакво полуизвинение, фиксиращо взаимна вина, и кротваш, и даваш каквото ти искат и подписваш с разглобена или почти мека китка. Нали вече си се „озъбил”, показал си се „мъжкар” и вече може да се пристъпи към същественото.

Така някои жени казват уж „не”, но целият им вид говори, че са отворени за преговори, докато се стигне до съкровеното „да”. В хода на тези преговори те ще бъдат ту абсолютно недостъпни, ту леко ще открехват вратата, докато накрая не я извадят от пантите. За такива и ключ не е нужен. Те се управляват с дистанционно.

Стана безпощадно ясно, че дистанционното за играта 3-5-8 и „дясната” алтернатива ГЕРБ е едно и също. И работи безотказно.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: