За политиката
от низините

Циганите*
Снимка: wikimedia.org

“Княжество България въ историческо, географско и етнографическо отношение” от Георги Димитровъ

Издадена в град Пловдив през 1895г., Търговска печатница.

С оглед актуалността на проблема предлагам на вашето внимание една социално-психологическа характеристика на циганите като етнос в Княжество България от горепосочения автор. Казват, че всичко тече и всичко се променя, но явно при циганите не е точно така.

27.09.2011 г., Георги Христов

Според преброяването през 1893г. /последното за този период/ в Княжество България живеят 3 310 801 жители от различни етноси от които 51946 са цигани и 13 616 чужденци /граждани на други страни/. Времето на появата на циганите в българските земи е спорно за разлика от безспорния им индииски произход. Според схващанията по тоза време, циганите са преселници от Богданско, Влашко и Египет /през Гърция/ и се разселват по цялото княество. Едни от тях живеят прибрано в един край на града или селото, а други прекарват скитнически живот. Султан Мохамед IV издава указ за да ги ограничи, но те още повече се разпиляват. Думите българин, турчин, евреин и циганин между циганите никак не се чуват. Те казват на българина – дас, т.е. дакиец, на турчина Хорохай или Орхай – Орхан, на евреина джуд /жид/ - юдей, а себе си наричат руми – римляни. Те са мургави, с големи, светли, черни и живи очи, черна като смола коса, също и вежди, а бели като слонова кост зъби. Циганите се считат като народ презрян и съставляващ особеннсекта. В брак стъпват само помежду си и правят свадбите с голям шум. Събират се всички заедно и няколко дни прекарват в общо веселие. Едни от тях се наричат влашки цигани, защото говорят влашки език и изповядват православното вероизповедание, а други мюсюлмалското и се наричат турски цигани. Влашките цигани са по-тихи и по-тежко ходят. Едни от тях изработват копани, лъжици, вретена, но и просията не напускат.Някои от тях ловят малки мечета, научават ги на намера и се прехранват. Заселените по градовете се занимават с ковачество. Турските цигани бързо ходят и говорят. Никога не може незабелязано да се разминеш с трима цигани на улицата. Те или ще се карат, или ще разговарят на висок глас сякаш има караница между 30 души. Циганите са съвършенно безнравсвени и лениви хора. За прехраната си от нищо не се отказват. Те се занимават и с някои занятия, но предпочитат занятието макар и презрително, да бъде леко, да не ги уморява, да не ги ограничава на едно място и вечерта да бъдат в колибата си. От тях има кошничари, калайджии, дръндаре, джамбази, хамали и ковачи. Те като индийци, са запазили афинитета /разположението/ си към свиренето и песните. Преди 40-50 години /от 1895год. назад/, единствените свирачи са били циганите. До Освобождението освен на гайда рядко се е срещал българин да свири на с други музикални инструменти. Някои от циганките врачуват, баят, гадаят и мамят простите хора и особено жените по селата. Има и такива, които правят церове и лъжат бездетните жени, че ще им помогнат. Но от всичко друго, най-приятно за циганина е да се храни с чужда пот. Той трябва да си открадне или да си изпроси, а пък лъжата и клетвата са единствен негов капитал. Когато някой от друга народност искат да осъдат в един от тези пороци, казват: краде като циганин; проси като циганин; лъже като циганин; кълни се като циганин. Макар и да обичат кражбата повече от всичко, циганите считат за по-нищожен този който открадне нещо от тях. Циганинът яде каквото намери; месо твърде рядко купува и то такова, което е престояло 2-3 дни. Щом съзре в месопродавницата говеждо сърце или обчи дроб и има пари – купува. Циганите не винаги пият, но когато отидат с жените си в кръчмата, изпипиват по няколко литра вино, напият се добре, после се скарат и докато не се сбият с жените си, не си отиват. Ако един ден възникне социализма и в нашето Отечество, то най-голямата ластунка трябва да бъдат циганите, зощото те и сега почти в някои отношения са цели социалисти. Спечели ли циганина някой лев, той не ги държи настрана, а заедно ги изяждат и изпиват. Жената е общо притежание, а също така и косата на циганина покрива неговия врат, както врата на нашия социалист. Циганите изобщо, даже и децата пущат тютюн. Релегиозни вярвания нямат. На джамия не отиват, не погребват починалите в турски гробища. Много християнски празници и обичаи тачат. На 1-ви май отиват в реката ако има такава където живеят и три пъти се потопяват в нея.

* Заглавието е на автора

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: